За Бобо

Това красиво момче е моят син Борис. Вече на 14 г., с аутизъм. Като майка на още едно дете, мога да кажа, че той се роди съвсем наред. Изпреварваше сестра си с физическото си развитие, на 9-10 месеца започна да имитира, да разпознава и показва картинки. На около 11 м. развитието му като че ли се забави леко, но още нямаше признаци за регрес. На 1.5 г. обаче, няколко дни след ваксина, поведението рязко се промени. Загуби очен контакт, интерес към сестра си, искаше всичко да става по точно определен ред, а разходките само по точно определен маршрут. Постепенно разбрах, че поведението на детето е аутистично. На 2 г. започнахме терапии. Диета без глутен и казеин, посещение на център за такива деца, консултации с американски специалисти. За последните 9 години сме минали през много, най-различни терапии, лекарства, добавки, протоколи, барокамера и какво ли още не. Всички много скъпи, изискващи много време и пълно отдаване на мен като майка на детето. Някои доведоха до напредък, други не, а трети дори влошиха нещата.

Като пример мога да дам лечението на чревните му проблеми от американския гастроентеролог д-р Кригсман. Детето беше на 3 г. и лечението продължи около 2 г. Това беше първото нещо, което доведе до някакъв прогрес и проблясъци в разбирането при Бобо. Дори не съм смятала колко струваха всички процедури, лекарства и консултации по това лечение, със сигурност над 15000 лв.

През последните 5 години сме направили 3 вливки със стволови клетки. Пътували сме за терапии до Украйна, Унгария, Италия. Борис вече е любопитно дете, което иска да общува и учи. Много по-добре разбира, опитва се да казва думи, да чете и да пише. Но още сме много далече от моята цел като родител – да стане колкото се може по-самостоятелен.